Етничността като инструмент за постигане на власт

Части от "Българският етнически модел в медийното огледало: двуликият Янус", автор: Галя Лазарова (журналист)

Продължавам да набирам.

--------

Този обрат съвпада с включването на ДПС в изпълнителната власт, с мобилизирането на малцинствата за достъп до различни обществени сфери, с края на социалната държава, с масовото обедняване и безработица в хода на преструктурирането на българската икономика.

В печата вече се изграждат образите на мнозинството, губещо права и на малцинствата, имащи повече права.

В медийното огледало етничността вече не е просто фигура на културната различност в националната идентичност. Етничността вече е инструмент за постигане на власт.

Образите на привилегировани малцинства надхвърлят етнорелигиозната различност. Границата между мнозинство и малцинство засяга вечеразпределението на властта и на социалната справедливост. Ясно е, че в мнозинството назрява и се разпространява усещането за ощетяване и заплаха.

Образът на ромите като привилегировано етническо малцинство се противопоставя на образите им на дискриминирани, гетоизирани, маргинализирани, техните конкурентни образи в печата.

Привилегироването на ромите обаче е парадоксално. То се случва чрез НЯМАНЕТО, чрез НЕДОИМЪКА, чрез ИЗКЛЮЧВАНЕТО, а не както в случая с турците- чрез ИМАНЕТО- на власт, позиции, права.

Ефектът от конструирането на образа на лошия беден с етнически профил е предефинирането на отношенията между мнозинството и малцинството.

Медийните образи на другостта на опасни и привилегировани етнически малцинства са огледало, в което етническото мнозинство мазохистично се съзерцава като жертва и мъченик.

Моментът с края на социалната държава ми се иска още да бъде разглеждан.

Този период го помня много добре.

Положението с осигурителната система при смъртта на социалната държава гласеше, че СЕ ЗАКРИВА моделът, при който работещите издържат друг, освен себе си.

Въведе се нова система на осигуряване, която и до ден днешен си действа и според която единственият начин да вземеш "помощ" е, като преди това имаш трудов стаж, при който ОТ ЛИЧНАТА ЗАПЛАТА се удържат осигуровките за "помощта", която бюрата по труда след това "изплащат" ЛИЧНО НА ТОЗИ, ОТ КОЙТО СА УДЪРЖАНИ ОТ ЛИЧНАТА МУ ЗАПЛАТА. Т.е. парите от мои осигуровки не могат да отидат да осигурят никой друг, освен мен. Забранено е по закон.

Преди това, т.е. при социалната държава на комунистите, моделът беше друг- работещите издържаха и неработещите, и пенсионерите.

С падането на комунизма, този модел УМРЯ.

Много хора отказаха да приемат, че този модел умря тогава, през далечната 1999г. и вече не действа. И наизуст говорят как издържат със заплатите си тези от етносите.

Други често бъркат жалките опити на Министерството на труда и социалната политика да отчете дейност, като стартира програми, насочени към борба с безработицата (за периода от 1999г. до 2003 г. ми е известно за две такива гръмко провалени подобия на социална политика, насочени към етноси) с този модел, лъжейки се, че парите за стартирането на тези политически напъни, се вземат , както беше при комунизма ДИРЕКТНО ОТ ТЕХНИТЕ ЗАПЛАТИ. Това не е вярно.

Перото за финансиране е друго- това е бюджетът на самото Министерство на труда и социалната политика. Друг е въпросът, че качествена политика по труда и социалните въпроси в България за мен не съществува от години. На проблемите на трудовата заетост не се противопоставя адекватен политически и законодателен отговор.

Пиша това, защото твърденията, че българите плащат помощите на циганите е лъжа и не е вярно. Но тази лъжа се ползва доста успешно, за да настройва хората едни срещу други и някои политически групировки трупат власт и чрез нея пари, от цялата тази работа.

Извинявай, но малко съм объркана от твоето изказване.
Социалнаъа държава, все още не е закрита. Ние, работещите, чрез данъците си, финансираме социалното подпомагане. За това си има перо в бюджета, което се гласува всяка година.
Така, че отчасти ние плащаме социаните помощи за безработица. Включително и на тези, които никога не са работили, било по здравословни, било по социални причини... Нямам нищо против да издържам чрез данъците си към държавата домовете за сираци, службите за социални грижи, домовете за стари хора... Но имам много против част от парите ми да отиват за помощи на запълно здрави хора без един ден трудов стаж. Хора, които даже не си правят труда да опитат да си изкарат прехраната...

Нормално е да има перо, което да се дава на Министерството по труда и соц. политика. Но това не означава, че има соц. държава.

Тези пари по това перо не са за помощи при безработица, нито за майчинство (знаеш, че ако една жена не е работила поне 6 месеца, а роди, става лошо за нея). Помощите при безработица не са от парите на всички и още по-малко са от данъци. Те са лична партида, както и пенсионното осигуряване, което в момента е тристълбово. Лична партида ще рече- пари, взимани от заплатата на работника лично и потребявани само за този работник при настъпване на определени, регулирани от законите условия. Със свършването на тези пари, спира и "помощта". Плюс има изисквания за изплащането им с цел предпазване от т.нар. социален паразитизъм. При отказани 1 ли та 2 ли бяха (не помня вече) предложения за работа, изплащането на "помощта" спира.

Онова перо, парите по него са за соц. домове, плюс ако Министерството се навие да стартира подпомагаща програма- примерно за преквалификация на дълготрайно безработни поради нисък образователен ценз.

Но, както писах неведнъж, въпросното Министерство тези пари ги потребява крайно безхаберно и не поддържа качествена политика от как се сложи край на соц. държава, та до ден днешен вкл.

Нещо изявленията не се покриват с заглавието на темата "Етничността като инструмент за постигане на власт". Засега става дума по-скоро за "Етничността като инструмент за постигане на привилегии". В случая циганите са тези, които се ползват с привилегията на по-щедра социална помощ, отколкото законите предвиждат. За власт в техните ръце все още не може да се говори.

Малко по другояче стои въпросът с турците. "Движението", си е политическа партия на етническа основа, напук на буквата от конституцията. Но твърдият електорат на ДПС от когото много хора се боят се явява същевременно и граница за тази партия. Защото едно е ясно: Както трудно ще се намерят турци, които при избори ще гласуват за друга партия, така и трудно ще се намерят българи, които ще гласуват за ДПС, независимо колко разумна програма ще предложат те.

И още нещо може да се каже в историческия план от 20 години: Всички партии в България не биха сбъркали, ако се понаучат малко от политическите методи на ДПС. Все пак това е партията, разочаровала най-малко от всички своя електорат.