Индекс
Части от "Българският етнически модел в медийното огледало: Двуликият Янус"; Галя Лазарова (журвалист); Материалът е малко старичък, но си има своята ценност от позицията на времето.
--------
Образът на опасния друг в печата е част от разказа за незавършилото завладяване на страната: задаващото се второ и може би окончателно потурчване на България вследствие на включването на ДПС във властта.
На образа на етническото малцинство- жертва, чиито права са били нарушени от комунистическия режим (обект на изключително тежки репресии през 80-те години, безцеремонна гавра с имената им, жестоко унизени) се противопоставя образът на "турчина- завоевател". Той е образ-памет, кодиран в колективната и историческата памет на мнозинството. Паметта за петте века турско робство съхранява два ключови образа: на чуждия завоевател и на българския народ-мъченик.
Тази памет е символен капитал, от който черпи мнозинството, за да прокара етническа граница между себе си и другите- турците. Образът памет на "турчина завоевател" спира времето и антиципира заплахата от ново завладяване, нова загуба на държавен суверенитет и идентичност. Опастността е едновременно етническа (потурчване) и религиозна (ислямизиране и агресия към българското православие).
Основен фактор в този роцес е отродяването на българина от народностните му корени, православна вяра, бит и традиции.
В края на 90-те години в печата се появява нова етническа фигура, въплъщение на опастността- българските роми. Констатацията е, че турците ни са кротки (в."Монитор") и ако има някаква заплаха за етническия модел у нас, тя идва не толкова от проблемите на българските турци, колкото от тези на българските роми. Защото не турците, арменците и евреите са тези, които чакат наготово от държавата, дишат лепило, ходят мръсни, крадат, имат по дузина деца, за които не се грижат, необразовани са, обитават гета, живеят ден за ден и т.н. Това е не просто друг етнос, а радикално друга цивилизация (в. "Сега").
Често срещани изкази в печата са цигани крадци, крадливия циганин, нескончаемите кражби на циганите и т.н. Те са продукт на индуктивна категоризация, при която етническата идентичност на престъпника се извежда като културална характеристика на престъплението. Ефектът е криминализиране на групата и културализиране на престъпността (Лазарова 2002).
--------
Образът на опасния друг в печата е част от разказа за незавършилото завладяване на страната: задаващото се второ и може би окончателно потурчване на България вследствие на включването на ДПС във властта.
На образа на етническото малцинство- жертва, чиито права са били нарушени от комунистическия режим (обект на изключително тежки репресии през 80-те години, безцеремонна гавра с имената им, жестоко унизени) се противопоставя образът на "турчина- завоевател". Той е образ-памет, кодиран в колективната и историческата памет на мнозинството. Паметта за петте века турско робство съхранява два ключови образа: на чуждия завоевател и на българския народ-мъченик.
Тази памет е символен капитал, от който черпи мнозинството, за да прокара етническа граница между себе си и другите- турците. Образът памет на "турчина завоевател" спира времето и антиципира заплахата от ново завладяване, нова загуба на държавен суверенитет и идентичност. Опастността е едновременно етническа (потурчване) и религиозна (ислямизиране и агресия към българското православие).
Основен фактор в този роцес е отродяването на българина от народностните му корени, православна вяра, бит и традиции.
В края на 90-те години в печата се появява нова етническа фигура, въплъщение на опастността- българските роми. Констатацията е, че турците ни са кротки (в."Монитор") и ако има някаква заплаха за етническия модел у нас, тя идва не толкова от проблемите на българските турци, колкото от тези на българските роми. Защото не турците, арменците и евреите са тези, които чакат наготово от държавата, дишат лепило, ходят мръсни, крадат, имат по дузина деца, за които не се грижат, необразовани са, обитават гета, живеят ден за ден и т.н. Това е не просто друг етнос, а радикално друга цивилизация (в. "Сега").
Често срещани изкази в печата са цигани крадци, крадливия циганин, нескончаемите кражби на циганите и т.н. Те са продукт на индуктивна категоризация, при която етническата идентичност на престъпника се извежда като културална характеристика на престъплението. Ефектът е криминализиране на групата и културализиране на престъпността (Лазарова 2002).
