Има ли място Турция в ЕС?

ТУРЦИЯ В ЕВРОПА... ВСЕ ПО-ДАЛЕЧ

Автор : Калоян МЕТОДИЕВ


Изненадващо или не Турция заплаши да изтегли подкрепата си за проекта „Набуко” в случай, че Европейския съюз не ускори преговорите за приемането й.
В момент, когато Европа беше силно засегната от газовия скандал между Украйна и Русия подобни искания могат да се квалифицират само като изнудване. Но всяка история си има предистория.

Изграждането на тръбопровода „Набуко” всъщност е алтернативно трасе, което ще осигурява газ за нуждите на Европа без да я прави зависима от Русия. Както се видя от изявленията на турския премиер Ердоган обаче, ще се изпадне в зависимост от геополитическите настроения на съседна Турция. Може би за това преди икономическите и енергийни аспекти на даден проблем трябва да разгледаме културно-историческите и политически такива. А те са свързани с два важни въпроса:, които са свързани: Каква страна е Турция и какво за нея е Европа?
Отговорът на първия въпрос е колкото лесен, толкова и многопластов. Бих използвал термина раздвояващо-разкъсвана, и то основно в сферата на идентичността, на собственото си самоопределяне. Европейци или азиатци? Ислямска или европейска държава? Демокрация, военна полудиктатура, мек ислямски режим или нещо друго? Стратегически съюзник на САЩ и Израел, на Европа или на ислямските страни ли е страната? Все важни въпроси, които лежат в основата на развитието, на определянето на приоритетите във вътрешна и външа политика, в идентичността. Далновидният турски офицер Кемал Мустафа Ататтюрк в началото на миналия век свали насила режима на султана, фереджетата, обръсна брадите, окичи цялата страна с турски знамена и подкара бившия османски трен по националистическия коловоз към Европа.
И тук идваме до втория важен въпрос: Защо към Европа, а не към Близкия изток или традиционно близкия по култура, език, манталитет Каспийски регион. Отговорът се крие пак в историята. Старата, исконна, единствена, лелеяна турска мечта е Европа. Още от 14 век османските орди са се впечатлявали от благодатния климат и богатствата на Стария континент. И ако османското море не се беше разбило пред вратите на Виена сега може би историята щеше да е друга. Мечтата обаче оттогава насам си е все същата. Там е хвърлен турския пъп. И нищо не се е променило от 14 век насам. Оказва се, че мечтите, идеите, желанията имат удивително дълъг живот.
Приемането на страната в ЕС се превръща в идея фикс за всяка власт там. Свързването на огромните групи турско население в Германия, Холандия, България се оказва целенасочена политика от страна на турското правителство. Повечето стари страни членки на съюза са срещу приемането на страната в ЕС. Изнервен от разтакаваненето Ердоган реши да играе ва банк и сгреши. С извиване на ръце и показване на мускули нещата няма да се получат. Още повече, че руския газ пак тръгна към Европа. Или може би Турция иска един път завинаги да реши проблема с присъединяването и уморена от разтакаването да се заеме с нови ясни външнополитически приоритети. Едва ли опитни политици като тях не си дават сметка, че политика на рекета винаги е обречена на средносрочен и дългосрочен неуспех. Европейците са известни със своето търпение, но когато то се изчерпи със сигурност големият печеливш няма да е Турция, а и никога не се е чуло някой да иска да се присъедини към нея. Европа е уморена от разширяването, все по-изтощетена от кризата и проблемът с малцинствата и емигрантите ще става все по-остър. Турция никога няма да намери своето културно-историческо място в рамките на Европейския съюз. Единствено свободната търговия и доброто сътрудничество между съюза и южната ни съседка трябва да са приоритет и за двете страни в бъдеще. Всичко останало е лъжа и загуба навреме. Така и Турция ще разбере, че най-големият й адвокат Великобритания, може би не им прави услуга с постоянните си настоявания за европейско бъдеще на страната. Такова просто няма!

Изследване на турски социолози установи, че над 2/3 населението на страната не е прочело нито една книга, съобщава "Гардиън". Проучването под название "Кои сме ние?" е било проведено от авторитетната турска организация Konda сред 6482 души.

Сами по себе си резултатите от сондажа не са кой знае колко неочаквани, но са определено смущаващи в контекста на претенциите на Турция за членство в ЕС.

70% от анкетираните са признали, че в живота си досега не са прочели нито една книга. 73% пък са заявили, че са против чужденци да притежават недвижима собственост.

От тях почти всички смятат, че съседните на Турция държави представляват заплаха за териториалната цялост на страната. 70% са на мнение, че за да постъпи на работа, жената трябва да иска разрешение от мъжа. 57% от анкетираните считат, че жените не трябва да се появяват на публично място, облечени в дрехи с къси ръкави.

Половината от тях са категорични, че работещите жени трябва да носят на служебното си място хиджаб (дълга до петите дреха), въпреки че това е забранено от конституцията. Както е известно, въпреки че проведените в страната реформи са високо оценени от ЕС, много европейски политически лидери са против приемането на Турция в Съюза.


Официалните доводи са не един и два, но зад всички тях се крие истинската, неназована причина - броят на евродепутатите е пропорционален на населението на всяка страна членка. Което означава, че ако Турция бъде приета, Европарламентът ще бъде доминиран от депутати мюсюлмани