Форум за политика


    Нарушени човешки права

    Share
    avatar
    Carl Ransom
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 95
    Registration date : 25.01.2009

    Нарушени човешки права

    Писане  Carl Ransom on Сря Яну 28, 2009 9:00 am

    Авторството на материала по-долу принадлежи на админа на блога "Резерват Северозапад". За мое огромно съжаление такива истории като тази не са нито отживелица, нито се случват само в родния ми край, нито се случват само на хора с психични увреждания, както е в дадения случай.

    Подхващам тази тема с идеята да се даде гластност и не само на тази история, а изобщо за нарушените човешки права, така че моля, който желае, нека поства още истории на хора, пострадали от липсата на законност в държавата.

    -----------------------------

    За личността Петкан, измикярина на Робинзон, много истории се носят. Некои от които съм чувал, на други сам съм бил свидетел. Кратка биография и на двамата: Петкан е видимо набор около 74, но може би само в общината знаат с точност, от български произход, на ръст се е запарчил до 160 см от недояждане. Бои се от водата и не се къпе. Шашнат си е по рождение, но по-вероятно от наследство, щото семейството му не а много редовно. Бащъка му летоска у най-големата жега копа кукуруза с балтон и каска от мотор, брат му прилича на горско същество, а сестра му също не е свет. Сведения за брата на Петкан липсват, понеже в момента не се знае къде е и какво прави. Носат се слухове, че Робинзон го е прибил още докато работеше при него. Също така обнадеждаващо предположение е, че е избегал у друго село като овчар и се е замогнал! (странно как се замогват овчарите?!) ... и други небивалици. Робинзон ги беше взел и двамата да му гледат стоката, като ги ранеше само със суу леб и бой. Пешо Панделата ми разказа история, на която е присъствал, докато е бил овчар: Запладнил овците, седнал поди една сенкя и от невиделица с несъобразена скорост петканиният брат врязал поверените нему овци в панделините. Накратко - измешали ги. “Кво направи бе човек, съга знааш ли коя овца чия е?” - завайкал се Панделата, а виновникът също обезпокоен рекъл: “Леле Божке, Робинзон като разбере, че ме прекине. Я че идем да му кажем догде е време.” Пепи взел да го успокоява: “Седи тука и недей да му приказваш, дай леко-леко и че ги разделиме. Случва се, кой не е мешал овци. Недей да одиш, що оня че дойде и верно че едеш бой”. “Неа, я че ием и че му кажем” - заупорствал братът Петканин. Тишел он и се връща в каруцата с Робинзон и Петкан. Слезнале они и Робинзон като видел ситуацията, рекъл: “Що си измешъл на ората овците бе, говедо! Ти едни овци ли не умеш да пасеш! Дай вилата Петкане.” Он му е дал и още с пръвия удар у главата на виновника го повалил. Па като земе да го налага с вилата, що каа Пепи: “По-жестоко не съм виждал да се бие човек. Гази го, рита го, лови го за пиргулйете и го би от земята… Послем, кога оня не можеше да се движи вече, Робинзон рече на Петкан: Петкане, товариш тава у каруцата и го караш право дом, там го стураш. Я през тава време че разделим овците”.

    След мистичното изчезване на брата, Петкан остана сам. Ширеше се у един фургон, делейки теснотията с ято бели гълъбе, собственост на Робинзон. Робинзон беше робовладелец и гълъбар. А Петкан си имаше даже и транзисторче, което надуваше яко. И понеже си беше аресал Роза, кога она минеше въз фургоня, он призне като лалугер, па и рече: “Розичкее, яла вам, тука а дискотеката.” Друг път види ли я из улицата, подфръга закачка: “Розичкее, началството каза да те пипнем за късмет, може ли?”

    Робинзон видел, що слугата му се е разпръчил и му дал едно календарче със Синди Крауфорд, с думите: “Петкане, те таа е от другото село и много те е аресала, яле праща ти снимка.” И да видиш, нема по-щастлив човек от Петкан. Оди налево-надесно с календарчето и кой види му се фали, що таа го е аресала и началството че го жени за нйеги. Ама козата си сака пръч, затава Робинзон тишел негде, довлекъл му една шашава парантия, па и казал: “Те ти 500 лв (стари пари) да спиш с наш Петкан.” Жената от снимката оживела и в миг мечтите Петканови се сбъднали. Тогава он зе да пее друга песен: “Еййй орааа, я съм мъж, спал съм с жена!” Таа обаче била временно явление, а он си сакал истинска жена. Робинзон гледал, гледал, па му намерил отнекъде една още по-шашава и от нйего, с остригана глава. Но задачата на новообразуваната двойка била да работи, а не да са разможава, затава жената била снабдена със спирала. Явно младоженецът е бил голем мераклия, щото без време избушил спиралата. Тава е било в основата на гюронтията, на която присъствах един ден, връщайки се от барата с въдица у ръка. У двора на Робинзон са разиграваше следната покъртителна драма: Главният виновник Петкан мълчаливо понасяше юмруците, сипещи се върху му от началството Робинзон, което псуваше с гръмовен глас:

    - Може ли да си толку тъп и глюпов, бе? Кво направи та избуши спиралата, я колко пари че давам за аборти бе, свиньо! - след което кимна с левата маица и така го удари, че жепейската фуражка на Петкан фръкна, а он си тресна главата у стената на къщата. Навали се, взе си я и я тури, заставайки мирно, а началството зеваше:

    - Бе моъ ли си толку неграмотен… путка се ебе с чалъм, а не като тебе айдушката. Що си толку прос бе, изроде… - след което пак го цапардоса и му разби прълицата. Петкан наново си оправи фуражката и продължи в поза мирно да понася терора. Я леко-леко си заминах по улицата.


    Последната промяна е направена от Carl Ransom на Сря Яну 28, 2009 9:35 am; мнението е било променяно общо 1 път

    avatar
    Carl Ransom
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 95
    Registration date : 25.01.2009

    Re: Нарушени човешки права

    Писане  Carl Ransom on Сря Яну 28, 2009 9:00 am

    Съпружеският живот на Петкан трая още некое време, докъде жена му не избега. Викат, що бегала с некакви циганйе, ама и при ньи не седела много, що немали леб да я ранат. Веднъж у пивницата чух следните неколко истории:

    Значи накратко, Робинзон кове пиронйе с кисера, а Петкан му помага.

    - Петканее, дай един голем гредарски пиронь, ама по-бръже! – Он отишъл, ама донел един миничък. Началството като видел пироня и се обръне та смери Петкан у челото с кисера, а он падне по гръбина.

    - Каза ли ти кво да ми донесеш, бе? А съга яла дръж слъбАта, що че се окачим на покрива и куту ти кажем че я местиш накъде ти кажем.

    Очеплезил се Робинзон, фанал се за маите и подвикнал:

    - Ей сбръкания, след малко че подместиш слъбАта налево, разбра ли?

    - Да началство! - отврънал Петкан, ама бил станал поди нйея с лице към Робинзон и дефакто нйеговото лево се падало отдесно на началството.

    - Айде мести!

    Петкан дръпнал смело налево, началството полети от одозгоре и си падне на гъза отвръъ нйего си.

    - Яла да ти ебем макята и пустиняк изчепен! - Фане го он и като се уморил да го бие, го питал кое е лево и кое десно. Оказало се, че знае, но приема заповедите без много да разсъждава. Друг път Петкан дои овците. Явно видел зор с една от ньи се провиква:

    - Началствооо, таа овца нема млеко!

    Робинзон идва, поглежда и почва да псува:

    - Пущи веднъга бе, че ми скопиш овеня!

    Недояждането за Петкан си беше нещо нормално, част от живота. Робинзон му даваше един хлеб, като половината само е за него, другата требва да е отроши за кучето. Добре, ама нйему му се яло веднъж повече, та натиснал и изел целия леб. Послем за десерт получил две порции бой да си засади. На задушници Петкан обикаляше гробището и си правеше угощение. Некой път кога се смили некой човек, та му даде я паница чорба, я манджа. Откраднаа му и транзисторчето! Нищо че неа виновен, пак яде бой. Кога дойде време Петкан да улаза войник, Робинзон му беше дал шинел, генералски пагонйе и една кукружлянка вместо пушка. Провеждаше му строева подготовка на двора. Като отишел да служи, Петкан попаднал в Кралските Елитни Части (КЕЧ). Там имало некакъв офицер от нащо село. Строили ги войниците на плаца, и оп - из строя изкочил наш Петкан и с усмивка и бодра крачка се запътил право при познатия нему офицер.

    - Здрасти чичо еди кой си, дай една цигара. У-у-у, я кви убови пушиш, дай йощ една. Много благодарим…Ей, началството каза да ме гледаш, що че ти ебе макята, така каза.

    Друг един път, отново в пивницата където се раждат историите, една личност ми разказа следната случка:

    “Иде дом Робинзон, отвара вратата и вика:

    - Дай да палиме трабанката да одиме че се мръкна, а оня още го нема.

    - Къде че одиме?

    - Па у полйето. Онаа свиня Петкан е избегал с овците.

    Укачиме се ние и дай-дай, та у полйето. Ама къде че го дириме? Там, вам, нема го нигде никъв. По едно време Робинзон се загледа нанегде и вика:

    - Те яла стоката поди онова дръво и чуем що некой бъбре, баш че е он.

    И верно, като тидоме, кво да видиме: Наш Петкан се окачил на дръвото, зимал един воден пистолет и стреля та пепей се дига:

    - Па-па-па, чекайте ваща мамица с циганйе турци и албанци! Ахааа, гадини вие! Бум-бум, татататтата…

    Тагава я помисли що он че иде и че го прекине, а нйему като никога му дойде акъла тиде до дръвото и му вика:

    - Петканее, кво си направил бе жено блъива…

    - Водим война началство! Ти нали каза, що циганйе, турци и албанци само бой за ньи, я така и правим. Те, морим ги.

    - Абе дако ги мориш, ама стига толку. Де виж кво си ги избил сичките. Мале мале що народ си изтрепал…я гле - и жени, и деца… Къде съга че дириме багер да ги зареваме? Поглеш, целото полйе е у трупове. Де слезни от дръвото да прибереме овците, па послем че ги копаме.

    Слече се Петкан и подкара стоката, а Робинзон у колата ми рече: “Дако, дако, чекай жено да се прибереме и че видиш ти и война, и Херушима, и Нагасаки.” Прибраа овците и Робинзон като шибна картечаря Петкан у прълицата, оно му пойде кръв из носа. Придигна се Петкан и вика: "Началство, я съм мъж и нема да ревем и да си тръкам носа.”

    Мене ми стана жал па му реко:

    - Ей, мани не бий го бе, виж го че си неа с акъла, он си не сака.

    - Я ако го не бием, не мом да се оправим с нйего. - отвръна Робинзон.

    avatar
    Carl Ransom
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 95
    Registration date : 25.01.2009

    Re: Нарушени човешки права

    Писане  Carl Ransom on Сря Яну 28, 2009 9:01 am

    От толко чудо и зор Петкан избега от Робинзон. Решил да оди у Сръбия. Изсуунал се една нощ из фургоня и фанал шущавата. Отишел пеши ча до Сланотрън и тама като го виделе, го прибрале и го нараниле, докъде го разберат кой е и отдека иде. Още с идванйето Петкан попитал ората:

    - Абе, а тава тука Сръбия ли е?

    - Да, Сръбия е - отговорил му некакъв зевзек

    - А-а-а, знаех си я що е сръбско, но и въздуха си е друг! А у България са много диви и много бият.

    Накрая разбрали откъде е тоа бежанец, качиле го на един рейс и казали на шофьора да го стури на село. Добре, ама таа жа луд и шашов, като видел разклона за село, казал на шофьора, що му се пика, слезнал и си бил камшика та никой го не видел накъде фанал. Суматио време го немаше, ората приказваа, кво ли не, че кокалете му намериле у гората, че граничарете го застреляли, че го изеле влъци и мечки, обаче един ден Петкан се появи като привидение. Вече не е при Робинзон, сега помага на ората за работа и получава парици. Па е измекярин, ама слободен. Останаа му само полицейските дреи и жепейската фуражка наследство от Робинзон. Вживява се в ролята на полицай, явно тава му е мечта. Робинзон умре, прибиа го некакви циганйе, що се скарал с ньи. Дотръкаа го и нйего, та и папер не остана. Сега Петкан в своите очи е вестител на реда. Некои шебеци го беа избъзикале да стане на пъкя и да спира коли. Застанал като полицай и наспрел два-три тира. Они го видели че е шашов, позасмели се и си пошли. Даже с помощта на явно същите бъзикчии (понеже е неграмотен) е написал следното нещо:

    Списък

    До полицията у Белоградчик, за оръжието, което трябва да бъде отпуснато на полицай Петкан.

    1. АК - 1бр.
    2. Пистолет Макаров - 1бр.
    3. Муниции - колкото требват
    4. Сабля - 1бр.
    5. Лък и колчан стрели - 1бр.
    6. Боздуган - 1бр

    С уважение: Петкан

    Дотолкова са е зел на сериозно, че веднъж един човек му възложил нощта да му варди тракторете. След малко иде и гледа: Петкан запасал воден пистолет, пише нещо по едни ратии и ги лепи по машините.

    - Кво лепиш бе? - попитал го човекът.

    - Табелки - отврънал му Петкан. – Тука пише “Охранявана зона, стреля се без предупреждение”. Да знаат айдуците и да бегат, що може да ги застрелям.

    Последния път, кога го виде, беше на село у пивницата. Пристигна с един шлифер, на който имаше пластмасова шерифска значка, закачена с игла-ключанка. Седна до назе и си зима едно кафе. Имаше синка на окото, която го помолиаме да ни обясни откъде му е. Он почна да ни разправя кво е одил по София и откъде е добил синката:

    - По София кога отидо, ми се случиа некои работи. Седим си я у едно кафе до гарата и си пием пиенйето като човек, ни се задрънчвам, ни нищо. По едно време идат трима с голи глави накъде мене и викат: “Ти си от циганйете!” Не съм бе - реко я, а они пак си кво си знаат: “Неа, ти си от циганйете.” Е добре - реко ньги - само мир да е! Щом викате че съм от циганйете, от ньи че бъдем. И они се сурнаа, та ме прибиа и ме посиниа. И за кво, не можа да разберем. Ни съм се задевал, ни нищо. Кажи ми тава ора ли са?!

    - О-о-о, Петкане, де млъкни! Стига си ми чегрътал на главъта, че от снощи ме боли! - рече седящиат до мене Бомбата - А иди да приказваш на друго место!

    Петкан стана, взе си кафето и се изниза тихомълком.


    Sponsored content

    Re: Нарушени човешки права

    Писане  Sponsored content


      В момента е: Пон Юни 25, 2018 11:33 am