Вече цяла седмица гръцките фермери държат страната си в парализа. Границите с България и Македония също са почти блокирани. Естествено, това, което нас пряко ни засяга, е че граничните пунктове Кулата-Промахон, Илинден-Ексохи и Кипи-Ипсала са на практика неизползваеми. Очаквано, в общественото пространство се надигна неописуем вой, че идва ли не земеделците от южната ни съседка целенасочено дирижират действията си в ущърб на България. Така де, ако няма някоя световна конспирация срещу нас, просто не е интересно.
Истината всъщност е, че не само границата със страната ни е блокирана. На практика е парализирана цялата инфраструктура в самата Гърция. Основни пътища и магистрали са преградени, а до някои градове е напълно невъзможно да се стигне. Също така, от днес на протест излизат и фермерите от Пелопонес, които ще прекъснат връзката на полуострова с континентална Гърция като затворят Коринтския провлак. Ето защо, твърденията, че гръцките протести са с цел едва ли не да се подкопае българската икономика, надали са особено основателни.
Какво тогава правят гърците? Ами защитават браншови интереси... Нещо, което, по разбираеми причини, ние възприемаме малко трудно. За никого не е тайна, че в последните месеци Гърция преживява сериозен икономически колапс. Заговори се дори за изваждането й от еврозоната. Европейското бъдеще на страната също вече не изглежда толкова светло. Фермерите протестират, защото искат да им се даде онова, на което имат право.
Правителството излезе с план от 500 млн. евро, но земеделците заявиха, че всъщност голяма част от тези пари вече са им били обещани, но не са им били изплатени. Така се получава един порочен кръг на надцакване, като този, на който бяхме свидетели при голямата учителска стачка у нас. И тогава властта разиграваше едни и същи предложения в различна опаковка и в крайна сметка учителите не получиха онова, което заслужаваха. Гърците обаче явно не са съгласни с подобна изоморфност.
Дали българската икономика губи милиони от блокадите? Абсолютно. Дали гръцката губи милиони? Абсолютно. Има моменти обаче, в които сметките би трябвало да останат на по-заден план, когато пред очите ни се разиграва урок по защита на националните интереси. Защото това са национални интереси. Гърците (за разлика от нас, които смятаме "национализъм" за мръсна дума) винаги са били патриоти. А патриотизъм означава да обичаш страната си, да се стремиш да работиш за нейното развитие и, съответно, да искаш нормални условия на труд. Гърците това отстояват.
Всъщност, от страна на протестиращите земеделци многократно бяха отправени извинения към българите за причиненото неудобство. Един гръцки фермер дори заяви, че страната ни трябва да прояви снизхождение, защото рано или късно родните ни производители "ще дойдат на техния хал". Горкият. Той явно не знае, че българските земеделци отдавна са на този "хал", но просто те си протестират тихичко и "цивилизовано" - с епизодични скандирания пред Министерския съвет и изливане на мляко по пътищата.
Гърците отдавна успяха да проумеят едно: натиск върху властта се оказва чрез радикални мерки. Вярно е, че не е много цивилизовано, а и винаги има някой пострадал или недоволен. Въпросът е обаче, че това е пътят на едно уважаващо себе си граждонско общество в днешната кризисна и заплетена ситуация. Да се надяваме, че гражданското общество е заразно, и че през граничните пунктове тази "болест" ще премине и у нас.
Истината всъщност е, че не само границата със страната ни е блокирана. На практика е парализирана цялата инфраструктура в самата Гърция. Основни пътища и магистрали са преградени, а до някои градове е напълно невъзможно да се стигне. Също така, от днес на протест излизат и фермерите от Пелопонес, които ще прекъснат връзката на полуострова с континентална Гърция като затворят Коринтския провлак. Ето защо, твърденията, че гръцките протести са с цел едва ли не да се подкопае българската икономика, надали са особено основателни.
Какво тогава правят гърците? Ами защитават браншови интереси... Нещо, което, по разбираеми причини, ние възприемаме малко трудно. За никого не е тайна, че в последните месеци Гърция преживява сериозен икономически колапс. Заговори се дори за изваждането й от еврозоната. Европейското бъдеще на страната също вече не изглежда толкова светло. Фермерите протестират, защото искат да им се даде онова, на което имат право.
Правителството излезе с план от 500 млн. евро, но земеделците заявиха, че всъщност голяма част от тези пари вече са им били обещани, но не са им били изплатени. Така се получава един порочен кръг на надцакване, като този, на който бяхме свидетели при голямата учителска стачка у нас. И тогава властта разиграваше едни и същи предложения в различна опаковка и в крайна сметка учителите не получиха онова, което заслужаваха. Гърците обаче явно не са съгласни с подобна изоморфност.
Дали българската икономика губи милиони от блокадите? Абсолютно. Дали гръцката губи милиони? Абсолютно. Има моменти обаче, в които сметките би трябвало да останат на по-заден план, когато пред очите ни се разиграва урок по защита на националните интереси. Защото това са национални интереси. Гърците (за разлика от нас, които смятаме "национализъм" за мръсна дума) винаги са били патриоти. А патриотизъм означава да обичаш страната си, да се стремиш да работиш за нейното развитие и, съответно, да искаш нормални условия на труд. Гърците това отстояват.
Всъщност, от страна на протестиращите земеделци многократно бяха отправени извинения към българите за причиненото неудобство. Един гръцки фермер дори заяви, че страната ни трябва да прояви снизхождение, защото рано или късно родните ни производители "ще дойдат на техния хал". Горкият. Той явно не знае, че българските земеделци отдавна са на този "хал", но просто те си протестират тихичко и "цивилизовано" - с епизодични скандирания пред Министерския съвет и изливане на мляко по пътищата.
Гърците отдавна успяха да проумеят едно: натиск върху властта се оказва чрез радикални мерки. Вярно е, че не е много цивилизовано, а и винаги има някой пострадал или недоволен. Въпросът е обаче, че това е пътят на едно уважаващо себе си граждонско общество в днешната кризисна и заплетена ситуация. Да се надяваме, че гражданското общество е заразно, и че през граничните пунктове тази "болест" ще премине и у нас.