Форум за политика


    Профилиране в политическа дискусия - кратък наръчник

    Share
    avatar
    deputatkata
    Admin
    Admin

    Брой мнения : 202
    Местожителство : около Парламента
    Registration date : 26.01.2009

    Профилиране в политическа дискусия - кратък наръчник

    Писане  deputatkata on Сря Яну 28, 2009 1:31 pm

    Авторските права принадлежат на admiral

    Профилирането на дадена личност или кауза във виртуалното пространство трябва да протече през някои задължителни етапи, без които шансовете за успех остават занижени. Тези етапи до голяма степен са определени от общочовешката психика и манталитета на нацията от една страна, и от политическия опит натрупан при условията на формална демокрация от друга. Грубо структурирано етапите са:

    • Посочва се кой е врагът.
    • Твърди се, че всички другомислещи му служат.
    • Декларира се кой е единственото изключение (аз/ние) и спасение на нацията и държавата (пак аз/ние).

    Първи етап
    В политическата дискусионна практика първо трябва да се изгради образ на национален враг с цел профилиране на собствената кауза или личност. В държава, намираща се в перманентна криза, това естествено не е необходимо, достатъчно е да се посочи определена вече съществуваща група в обществото като такава. Тъй като близкото ни минало е богато на обществени негативи, това не е особено трудно.

    Различните етнически малцинства (цигани, турци, евреи), например, са били винаги подходящ обект, който отдавна се използва за тази цел. Сведения, според които представители на тези групи извършват дейности, натрупващи негативи в очите на средния гражданин тъй или иначе систематично витаят из виртуала, така че материал за цитати няма да ни липсва. Проблемът е, че доста хора и организации вече вземат присърце нравоучителните наставления от Брюксел и педантично избягват всякакво становище, което може да доведе до заподозирането им в дискриминация на етническа или верска основа. Така че успехът при залагане на тази карта все пак ще остане ограничен.

    Друга удобна целева група са “служещите на чужди интереси”. Такова едно общо формулиране има огромното предимство веднага да прикове вниманието на публиката, особено на тази част от нея, която си пада по конспиративните теории и която, както показва опитът, съвсем не е малка. Изборът в рамките на тази група също е богат, стара наша традиция е да се счита, че всяка действаща политическа фигура е човек на този и онзи. Тук обаче се получава известна шизофрения: понеже много от участниците са убедени, че на дадения политико-икономически етап страната ни просто не е в състояние сама да се справи с проблемите си, сред тях до голяма степен се забелязва примирение с факта, че нямаме друг избор – волю-неволю трябва да обслужваме и чужди интереси. Затова трябва ясно да се дефинира чии са именно тези вредни “чужди интереси”. Подходящи са например тези на бившите съюзници, от които тъй или иначе никой вече не очаква никаква аванта. Ясната дефиниция се явява обаче същевременно и ограничение, което не позволява в бъдеще да се лавира свободно между отделните международни политически субекти.

    Най-подходящи като враг вървят все още комунистите. Забележете, моля, тънката разлика: не обезателно БСП, а комунистите от едно време с всичките им някогашни атрибути: КПСС, БКП, ДС, тайните агенти, досиетата, КГБ, ГРУ, разните му там школи, бившата транспортна милиция и т.н. При това почти не съществува риск някой да се обяви открито в тяхна защита. Последните 15 години показаха, че шансът за реанимация на отминалия режим е минимален, нещо, което в началото на 90-те хич не беше ясно. Само така може да се обясни прогресивно нарастващия у нас брой антикомунисти, които показват поведение подобно на слизащите от Балкана десетилетия наред антифашисти от преди половин век. След като се вади нож на куче, хубаво е то да е умряло.

    Разбира се, биха могли да посочат всичките горе изброени групи за врагове, но това крие опасност да ни категоризират като параноици, а това би било контрапродуктивно. И така – спираме се на последните.

    Втори етап
    Започваме с демонтажа на всички участници в политическата дискусия, които не сме идентифицирали като единомишленици или потенциални съюзници. Но това правим полека, един по един, трябва да внимаваме да не се увлечем. Масирана атака срещу голям брой участници наведнъж крие риска да бъдем взети от тях на подбив и обявени за крейзи – нещо което се случва сравнително често както в реалното, така и във виртуалното пространство при дискусии на политически теми. Като начало стига да се заловим за един, по възможност многословен, но с не особено изяснена мисъл. Хубаво е жертвата да присъства отскоро в дадената дискусия, за да няма утвърдени виртуални приятели, които да й се притекат на помощ.

    И така: обявяваме го за комунист (комуняга, комуноид, изберете си стила, който ви изнася), или техен симпатизант. Такова твърдение, хвърлено във виртуалното пространство само по себе си е достатъчно компрометиращо за потърпевшия участник и без да се доказва. Ако ни е позната приблизителната му възраст, като добавка можем да изкажем предположение относно неговата принадлежност към някои от гореспоменатите организации (ДС, КГБ…), или да титулуваме въпросната жертва гальовно “другарю”. Методът функционира безотказно и единственият риск всъщност е потърпевшият да бъде защитен от група други участници.

    Относно дискусията по съществото на темата (не можем все пак да минен съвсем без такава) няма особени изисквания след подобна масирана атака. Цитати от пресата или други сайтове, използвани от жертвата за аргументиране обезсилваме, като ги обявяваме за поръчкови материали на съответните бивши служби. Трябва единствено да внимаваме нашите цитати да са от устата или перото на политически фигури, които да не могат да бъдат в никакъв случай обвинени в колаборация с комунизма. Това е най-трудната част в практиката, но не е невъзможна, имайки предвид с колко малко на брой аргументи и цитати може да мине една политическа кауза.

    Трети етап
    Той е най-лесният, при условие, че сме поработили усърдно по втория и сме се погрижили качествено да заклеймим всички други като комунисти. След като сме ги изкарали успешно такива, на неориентирания участник не му остава нищо друго, освен по метода на изключването и последователното приближение да прегърне нашата политическа кауза. Но дори да не се стигне до такава интимност от негова страна, ние спокойно можем да отбележим масивен успех, ако ни се е удало да предотвратим неговото открито обявяване за наш противник. Защото това хич не е малко.

    За тона и тактиката
    Често допускана грешка се явява споменаването името (ника) на вече елиминиран противник, било то като лош пример за следящите дискусията, било то за да се намекне на актуалния контрагент каква съдба го очаква в близко бъдеше – т.е. да бъде елиминиран и той. Такъв прийом не се препоръчва. Не е изключено актуалният наш опонент в отговор да поеме аргументите на отпадналия, прибавяйки към тях някой още не разгледан до момента аспект. Същевременно отпадналият, който с известна вероятност продължава да следи дискусията може да се почувства провокиран да се включи отново. Така това, което първоначално сме замислили като бухалка се превръща в бумеранг. Това определено не е в наш интерес.

    При всичките появили се признаци за близък успех не бива да експериментираме безцелно с други вербални средства. Горепосочената стратегия трябва да се спазва желязно. Много профилиращи се изпадат във възторг от първите компрометирани и отпадащи противници и си позволяват лукса на финална негативна оценка на лична основа, изказвайки например предположения относно сексуалната ориентация на противника си. Това е груба грешка и абсолютно излишен риск! Причината за това е очевидна. Не се знае дали сред току що сразените на политическа тематика няма да се намери противник, който да се окаже експерт в областта бъзик на лична основа.

    Започнатата от нас политическа тема бързо ще се разводни и по друга причина. Във виртуала винаги има определен брой иначе пасивни участници, които четат мълчешком, докато дискусията е на що-годе политическа основа, но имат да напишат куп неща по други въпроси. Те моментално ще започнат да се включват, когато нападките преминат на лична основа. Много скоро темата така ще се изроди, че от форум “политика” ще трябва да бъде преместена във форум “секс”. Това не е нашата цел.

    Заключение
    Горе описаният метод е изпробван многократно не само във виртуалното пространство. Колкото и да е чудно, той се практикува все още и в реала и то съвсем не само на най-ниско ниво. Не е чак толкова далече времето, когато за дадена групировка или личност беше достатъчно да се обяви за анти-нещо-си, за да намери достатъчно слушатели и последователи, без обезателно да се конкретизира про-какво встъпва всъщност.

    Така че в близкото бъдеше спокойно можем да го считаме за напълно приложим метод на профилиране.


    юли 2008
    admiral@mail.bg


    _________________
    "Всеки обича да има власт, дори когато не знае какво да прави с нея." Бенджамин Дизраели

      В момента е: Пон Дек 10, 2018 1:23 am